Защото постепенно неговият фанатизъм се проектира като очаквания и върху околните. Хората, които се стремят да са винаги праведни,неусетно изискват и от обкръжението си същото. Примери от историята има много за резултатите от религиозният фанатизъм. А когато се самозабравиш и почнеш да раздаваш лично правосъдие на "друговерците", става страшно. Когато започнеш да се изживяваш като Месия и съдиш тези,които са различни от теб по някакъв начин, чистотата и светостта на вярата са опетнени.
От един от разказите на Елин Пелин става ясно какви са последиците за прекалените светци. Които са чели "Пророкът", знаят какво му се случва накрая на самозвания Месия.Христос,възмутен от постъпките му, го наказва, превръщайки го в камък. Може това да е само едно литературно произведение, но ми се струва,че носи важна поука. Христос заявява недвусмислено в разказа,че на злото не се отвръща със зло.Което е точно така.Ако на света имаше само добро,нямаше да познаваме злото,и обратно.Но когато се борим със злото с неговите средства,изопачаваме Христовите принципи и учението му за любов към ближния става несъстоятелно.
Затова нека не вкаменяваме сърцата си със злост и омраза,ако наистина следваме повелите на Божия син.Иначе сме просто едни самозванци,които се смятат за богоизбрани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар