Поредната лекарска грешка?Сериозно,нямат ли край лекарските грешки?!

Реших и аз да изкажа мнение по случая с момиченцето,което почина наскоро поради лекарска грешка при операция на сливиците.Разбира се,възмутена съм. Това е поредното доказателство колко некадърни лекари има в България,за които печалбата е най-важна. Въпросният лекар е извършил не както трябва операцията,вследствие на което детето е получило усложнения,довели до нелепата му смърт. И защо това е поредният лекар,изблягал от отговорност? Нима няма кой да му я поиска,освен почернените родители?Не мога да проумея в що за държава живеем,в която престъпниците се разхождат на свобода,включително алчни лекари,за които Хипократовата клетва е подробност от пейзажа.Ако имах власт,този идиот повече няма да докосне дете или изобщо няма да лекува когото и да е.Това е справедливото възмездие. Немарливостта и небрежността у медицински работник е непростима.

Който не работи,не трябва да яде?!!!О,я стига,всички трябва да ядем!!

Ами хората с недъзи,които и да искат,не могат да работят?Май тях е пропуснала да спомене народната поговорка.Също така,гладуването е крайна мярка.То няма да те научи на труд.Нали,за да се трудиш,ти трябват сили?Как ще работиш,без да ядеш?

Просяците вече не са само мръсни и раздърпани

Съвсем не.Една част от тях изглеждат прилично на вид,което е шокиращо, когато те спрат на улицата с молбата си. Явно стана модерно и не дотам закъсалите да просят. Излишно е да казвам колко фрапиращо е млади здрави хора да си изкарват прехраната по този начин. Особено млади хора, необременени с никакъв недъг или хронично заболяване,работоспособни. Срещала съм такива и не е никак приятно. Дори аз,която съм мързелива,за нищо на света не бих просила, особено когато видът ми не загатва,че съм просяк. Основателни са възмущенията към здрави хора, които просят, трябва да призная. Да не говорим, че е пагубно да не оползотворяваш потенциала си, а да преживяваш от най-низшия възможен начин.Не е в това смисълът,а да работиш честно и почтено.Това винаги ще си остане достойно.

Възрастов предразсъдък

Според него до определена възраст трябва да направиш определени неща и на определена възраст вече трябва да правиш определени неща.Склонна съм да се съглася донякъде,но като цяло съм против това. Ничий живот не може и не бива да протича съобразно чуждите очаквания,само защото така е редно за някои. Всеки трябва да е свободен да живее както му харесва. И тук,разбира се, не трябва да се прекрачват граници,но като цяло не трябва да се чувстваме обременявани от възрастовия предразсъдък.За мен това не е редно.Независимо на каква възраст,ние сме преди всичко човешки същества и трябва да се наслаждаваме на живота свободно,без угризението,че някои неща вече не са за нас,понеже сме прехвърлили определена възраст.Естествено,че не означава да се вдетиняваме,но да не робуваме на предразсъдъци.Добре е да запазиш детето в себе си до известна степен,защото само така можеш да живееш истински пълноценно.

Безумното отношение към хората и абсурдното отношение към животните

Тези природозащитници прекаляват,струва ми се.Имам чувството,че те повече се интересуват от животните, отколкото от хората.Писна ми от глупавите им протести,след като животните се облагодетелстват от тях. А хората остават забравени и пренебрегнати. Няма значение, ако глутница кучета разкъсат дете,но не дай боже детето да бъде защитено от кучетата. Вярно, че много улични кучета са били някога домашни, а после изхвърлени на улицата от собствениците си,затова имат основание да са враждебни към хората. Но защо всички да се чувстваме виновни заради безхаберните хора, които се отървават от питомците си по най-жестокия възможен начин?С какво ние сме виновни на изхвърлените и малтретирани псета? Защо невинните да плащат за грешките на стопаните им? Едва ли не да оставим бездомните кучета да ни хапят и разкъсват,един вид като психотерапия за тяхната травмираност. Осъзнайте се,хора,безумно е!Недейте да приписвате на животните повече права,отколкото реално е допустимо.

Взискателността при избирането на дете за осиновяване

На това се гледа с лошо око,което не е съвсем оправдано.Какво престъпно има да си правиш сметката какво дете да осиновиш?Според мен дори е задължително.Не можеш да избереш първото дете,което видиш.Трябва да изпиташ емоционална връзка с него,да го опознаеш известно време,самият ти да прецениш дали наистина искаш да го осиновиш.Тази взискателност се отнася включително и за осиновителя,да предизвика и провокира себе си.И не става дума да преценяш дали да е русо,чернокосо или кестеняво,а за самата духовна връзка между теб и детето.От първия път не може да се усети.Трябва нещо да те привлече към едно дете,а и то да покаже някаква симпатия към теб.Макар всички деца да се раждат невинни,все пак в невинността си могат да бъдат и зли.Погрешно е да избереш прибързано,успокоявайки се,че е дете и лесно ще се адаптира.Не е така.Адаптацията понякога не се осъществява,а хармонията в семейството е нарушена.Дори и да не знаем как точно ще се развият нещата при израстването на детето,преценката е необходима,много или малко.

Мразя циганите,но не заради цвета на кожата им

Мразя ги заради държанието им,заради това,че крадат и убиват.Не ми пречи,че са мургави,а ми пречи как взимат наготово,без да полагат усилия,как живеят ден за ден,и най-непростимото-как карат деца да се женят и да раждат деца.Приемам,че обичат да танцуват и да се веселят.Няма лошо,все пак и забавление си трябва.Но не приемам,че лежат на държавата и мислят,че тя им е длъжна.Не приемам,че в превозните средства не ги закачат и с пръст,че толерират тяхната наглост и безотговорност.

Те са в българската държава.Откъде накъде на тях им опрощават сметките за ток и парно,а българите едва ли не са линчувани,ако не платят?Защо,драги сънародници,позволихме този етнос да завладее държавата ни?Защо ги толерираме,без да искаме нищо от тях?Защо позволяваме да издевателстват над нас и собствеността ни?

Така че преди да ме наречете расист,помислете хубаво дали самите вие не толерирате циганската сган.Която е сган, не защото е мургава и обича да се весели,а защото не спазва никакви правила.И не е дискриминация да искаш справедливост в собствената си държава срещу някои малцинства,които си правят каквото искат и живеят с чувство за безнаказаност.

"Бъди усърден в думите,в делата,не се осланяй само на съдбата"

Дано Мирослав Петров ми прости,че без негово разрешение публикувам тези думи от книгата му "Дъщерята на Огъня".Но ми се сториха по-оригинални като заглавие на публикацията ми за съдбата и предопределеността,а и нямам връзка с него,за да го помоля за разрешение.

Наистина не бива да се оправдаваме непрекъснато,че е било писано.Ами ние,къде е нашата роля?Редно ли е да сме пасивни и да не правим нищо,защото вече било предопределено,че няма да стане?Мен ако питате,на съдбата изобщо не бива да се осланяме.Само нашите усилия имат значение.Дори и накрая да се провалим,ще сме знаели,че поне сме опитали,а не сме бездействали.Ако всичко вече е предначертано,какъв е смисълът да живеем?

Генът не е всичко

Генетичната предразположеност невинаги печели.Не е гаранция,че непременно ще приличаш на родителите си.Както и че едно циганче,ако бъде осиновено от българи,все пак ще стане крадливо като събратята си.Генът не определя изцяло какви хора ще станем.Въпреки напредъка си науката не може да обясни всичко и никога няма да може.Но най-важното е човек да не разчита на някаква сляпа предопределеност,а да се бори.Преди да си опитал,не знаеш какво ще стане.И е далеч по-добре да опиташ,вместо да си втълпиш,че гените или други глупости са виновни.

Животът е несправедлив?!!А не го ли правим такъв самите ние?

Животът е несправедлив,защото и ние сме несправедливи.У хората съществува много злоба и омраза,която ги кара да вгорчават живота на себеподобните си и да им вредят.Ето защо животът е несправедлив-логично следствие от нашите постъпки.Заслепени от завист,подливаме вода на околните,вместо да откием смирението.Не говоря за овчедушието,срещу което съм против,а просто да приемем,че някои хора са по-красиви,умни и талантливи от нас в дадена област.Всичко щеше да е далеч по-лесно,ако не задълбавахме в това,което нямахме.И животът нямаше да е несправедлив.От нас хората зависи да променим нещата.Смирението е главният начин.

Животът е какъвто си го направиш

С малки уговорки приемам за истинна тази позиция.От нас до голяма степен зависи какъв ще е животът ни,дали ще отстояваме себе си или ще се оставяме да ни командват.Защото понякога вината е наша,че издевателстват над нас,понеже сме прекалено мекушави,за да кажем не.Истински пълноценният живот включва себеотстояване.Някой,който допуска да бъде потискан и ограничаван,не живее,а просто съществува,обезличен.Може да има дадености,които не сме в състояние да променим,но и немалко други неща подлежат на преобразуване.Позволяваш ли да те мачкат,ще те мачкат.

Какъв е смисълът от доброто,ако е поискано?

Не прави непоискано добро.Не знам само на мен ли ми прави впечатление,но има нещо не както трябва в това.Нямам представа дали е от народните мъдрости,но определено не мисля,че доброто трябва винаги да е поискано.Що за добро е тогава?Някак ми е сметкаджийско това-едва ли не да правиш добро само на тези,които са го поискали.А колко хора с лекота искат помощ?Посочете ми ги.Посочете ми колко хора пренебрегват гордостта си лесно.Гордост в повечето случаи ни възпира да поискаме помощ,нежеланието да признаем,че сме в нужда.
Така че уместно ли е изобщо да се твърди,че доброто трябва да е поискано,след като на някои им е трудно да го направят?

Неприятно, но факт?!Добре де,нека не се примиряваме с всички факти!

Прави ми впечатление,че когато някой говори за насилие,престъпност или нещо друго неприятно,казва,че е неприятно,но е факт.Е,трябва ли с всички факти да се примиряваме?Но с оглед песимизма на българина не е чудно,че и негативните явления сякаш са оправдавани,когато си втълпим,че няма какво да сторим,за да променим нещата.Това е дразнещо.Може да не успеем да нахраним всички хора по света,но това не означава да не се опитаме да нахраним поне един.Не е нужно да сме винаги максималисти.Но постепенно,с целенасочени и упорити усилия,нещата може да се променят.Затова не бива непрекъснато да повтаряме,че не можем да променим нищо.Фактите невинаги са толкова всемогъщи и непроменими,колкото си мислим.Всичко е въпрос на нагласа.

Освобождаването от негативните емоции е трудно

Никой не се ражда позитивен,още по-малко става такъв от днес за утре.Това е дълъг и сложен процес,който може да трае години.Много хора преживяват ужасни травми,от които не могат да избягат доста време.Затова е нормално да са негативни към света.Не можем да искаме от изнасилено момиче да се справи с това  и да заживее,все едно нищо не е станало.Или от подиграван човек да повярва отново в хората и да се отърси от внушението,че всеки срещнат ще му се подиграва.Пизитивизмът е важен за живота,но не всеки може да е такъв.Най-важното е да проявим търпение към такива хора и да не бързаме да ги осъдим,особено ако не ги познаваме добре.Нерядко за грубостта на някого има основателна причина.Нали не мислите,че можеш да продължиш живота си,все едно преживяната от теб трагедия е маловажна?Бъдете разбиращи дори и към простаците и грубияните,защото никой не се ражда просто ей така зъл и циничен.Винаги има причина за това.

Истината?!!По-скоро сбор от ралични гледни точки

Няма абсолютна истина.Някои хора са доста обективни,и все пак никога не можем да сме сигурни,че знаем нещата с точност.А и как бихме могли,след като се касае за друг човек,не за нас?Може да познаваме себе си,но сме наивни да мислим,че можем лесно да опознаем и другия.В повечето случаи грешим в преценката си,направлявани от предразсъдъци,стереотипи или чиста злоба и омраза.

Давам за пример българските медицински сестри,които престояха в либийски затвор близо десет години. След завръщането им страстите се отприщиха толкова необуздано,че да не повярваш. Сякаш никой не помисли да им съчувства.Бързаха да ги нападнат и да недоволстват. Но някой от всичките тази злобари замисли ли се за момент,че може и да греши? Много невинни хора влизат в затвора, защо и с тези жени да не е било така?Защо набързо бяха заклеймени,вместо да се допусне, че е възможно да са несправедливо осъдени?
       
В живота няма само черно и бяло.Никой не е само лош или само добър.Подобно възприемане на света е смешно и детинско.Всички сме хора,всички грешим и е добре за нас да не го забравяме и да се изживяваме като носители на абсолютната истина и правда.Социализмът отдавна отмина.Истината вече не е само една,и слава богу.Върховна арогантност е да си мислиш,че знаеш как стоят нещата с някого.Защото не знаеш всъщност.Особено за човек, който не ти е близък или роднина,а непознат.Да допускаш,че си наясно със същността му е все едно като да се мислиш за Бог.Така че цялата претенция,че знаем какъв е някой,може да ни направи лоша услуга.

Понякога не мога да спра да пиша

Откакто направих този блог,все има какво да добавя в него.Наистина удивително.Но дълго време наблюдавах отстрани как другите хора пишат в техните блогове и може би съм насъбрала доста материал за размисъл през тези години.И все пак тая безумната надежда,че има нещо стойностно в нещата,за които пиша,нищо,че за тях много други са писали преди мен.В крайна сметка блогът е личен дневник и тук размислите са свободни.

И малкото камъче може да преобърне колата,но нека не позволяваме

Все повече се убеждавам колко вярна е народната мъдрост. Случвало ми се е неведнъж да се скарам с близки,роднини или приятели за дребни неща. Невероятно е като се замислиш как нещо,което за теб е маловажно и незначително,за човека отсреща може да е трагедия. Как дреболиите могат да съсипят отношенията ти с някого. Проблемът е,когато никоя от страните не носи вина за възникналата ситуация,и все пак съсипаните отношения са налице.

Но от друга страна, не трябва винаги да позволяваме на малките камъчета да ни развалят настроението.Може за една тинейджърка да е трагедия,че не са я поканили на купон или че гаджето й я е зарязало,но все пак с това не свършва светът.Много по-сериозно е да нямаш покрив над главата и да живееш на улицата.Затова трябва внимателно да пресяваме за какво си струва да се ядосваме и за какво не.Нервите са ценни.Не си струва да се вайкаме,че сме изгубили един човек,а да сме благодарни,че все пак имаме себе си.

Трудът може и да краси човека,но не трябва да е смисълът на живота

Човек е така устроен,че не може да работи денонощно.Независимо колко се твърди,че трудът облагородява човека.Може да го облагородява, но когато го правиш без почивка или с непълноценна почивка,трудът става досаден. Това се отнася най-вече за хората,които не правят друго,освен да работят.Не само че вредят на себе си,но и стават досадни за околните.Когато се съберат с компания,нямат какво да си кажат с нея, защото от прекаленото работа не четат книги,не гледат филми и не могат да водят нормален разговор.Работохолизмът неслучайно завършва по същия начин като алкохолизмът,защото е сериозно нарушение в нормалния ход на организма.Разбира се,че и прекалената незаетост вреди,но щастието е в баланса.Човек има нужда поравно от работа и почивка.Само тогава ще извлече максимално удоволствие от живота.

Депресията не минава само с работа

Поне не и изцяло.Работата може да те откъсне за известно време от проблемите,но не и постоянно.И невинаги вечер след работа сме толкова уморени,че нямаме сили да изпаднем пак в унилост.За лечение на депресията понякога трябва и намесата на специалист.Малко болести минават от самосебе си,още по-малко депресията.Защото тя е болест,при това не по-малко сериозна от някои други,и за лечението й невинаги можем да разчитаме само на себе си.

Не може всички да сме еднакно отговорни

Отговорността е нещо,което за съжаление не се среща у всеки,не и в еднаква степен.Това е логично. Все пак хората са различни и животът им е различен. Зависи от професията или работата, която имат. И така всеки,съобразно своята трудова заетост,е различно отговорен.Също по отношение на семейството.
Общо взето, всеки разбира различно какво е да си отговорен. Няма точно обяснение за това. Има хора, които поради прекалената си отговорност и отдаденост на другите пропускат да се наслаждават на живота. Други почти не поемат атговорност. Ясно е, че и двете крайности не са за предпочитане. Особено немарливост по отношение на здравето.Това е безотговорност,която може да създаде големи проблеми в бъдеще.
Но отговорността трудно може да се възпита,точно защото е нееднозначно понятие. Човек трябва добре да си направи сметката към какво да е отговорен.Често поемаме чужди ангажименти,които ни отнемат ценно време и съвсем не са наша работа.Основната отговорност трябва да е към нашия живот. Когато вече сме пораснали,например,да вземем живота си в ръце и да станем самостоятелни.Това е и най-трудния вид отговорност,защото ние самите трябва да вземем решенията за бъдещето си.
Наистина няма начин всички хора да са еднакво отговорни,защото това е въпрос на гледна точка.Не бива да не поемаме отговорност за абсолютно нищо,но и не трябва да се оставяме околните да ни натоварват непрекъснато със задължения.Без значение дали се отнася за наши близки,роднини или приятели.Ясно е,че си помагаме помежду си,но всеки от нас трябва да зачита личната свобода на другия и да не му увисва на врата.

Честита Нова година!

Започна поредната нова година.Дано да е много щастлива и ползотворна и хубавите пожелания не си останат само пожелания.Макар че посрещнах болна 2011-та,надявам се и за себе си да не я карам болна.