Поредната лекарска грешка?Сериозно,нямат ли край лекарските грешки?!

Реших и аз да изкажа мнение по случая с момиченцето,което почина наскоро поради лекарска грешка при операция на сливиците.Разбира се,възмутена съм. Това е поредното доказателство колко некадърни лекари има в България,за които печалбата е най-важна. Въпросният лекар е извършил не както трябва операцията,вследствие на което детето е получило усложнения,довели до нелепата му смърт. И защо това е поредният лекар,изблягал от отговорност? Нима няма кой да му я поиска,освен почернените родители?Не мога да проумея в що за държава живеем,в която престъпниците се разхождат на свобода,включително алчни лекари,за които Хипократовата клетва е подробност от пейзажа.Ако имах власт,този идиот повече няма да докосне дете или изобщо няма да лекува когото и да е.Това е справедливото възмездие. Немарливостта и небрежността у медицински работник е непростима.

Който не работи,не трябва да яде?!!!О,я стига,всички трябва да ядем!!

Ами хората с недъзи,които и да искат,не могат да работят?Май тях е пропуснала да спомене народната поговорка.Също така,гладуването е крайна мярка.То няма да те научи на труд.Нали,за да се трудиш,ти трябват сили?Как ще работиш,без да ядеш?

Просяците вече не са само мръсни и раздърпани

Съвсем не.Една част от тях изглеждат прилично на вид,което е шокиращо, когато те спрат на улицата с молбата си. Явно стана модерно и не дотам закъсалите да просят. Излишно е да казвам колко фрапиращо е млади здрави хора да си изкарват прехраната по този начин. Особено млади хора, необременени с никакъв недъг или хронично заболяване,работоспособни. Срещала съм такива и не е никак приятно. Дори аз,която съм мързелива,за нищо на света не бих просила, особено когато видът ми не загатва,че съм просяк. Основателни са възмущенията към здрави хора, които просят, трябва да призная. Да не говорим, че е пагубно да не оползотворяваш потенциала си, а да преживяваш от най-низшия възможен начин.Не е в това смисълът,а да работиш честно и почтено.Това винаги ще си остане достойно.

Възрастов предразсъдък

Според него до определена възраст трябва да направиш определени неща и на определена възраст вече трябва да правиш определени неща.Склонна съм да се съглася донякъде,но като цяло съм против това. Ничий живот не може и не бива да протича съобразно чуждите очаквания,само защото така е редно за някои. Всеки трябва да е свободен да живее както му харесва. И тук,разбира се, не трябва да се прекрачват граници,но като цяло не трябва да се чувстваме обременявани от възрастовия предразсъдък.За мен това не е редно.Независимо на каква възраст,ние сме преди всичко човешки същества и трябва да се наслаждаваме на живота свободно,без угризението,че някои неща вече не са за нас,понеже сме прехвърлили определена възраст.Естествено,че не означава да се вдетиняваме,но да не робуваме на предразсъдъци.Добре е да запазиш детето в себе си до известна степен,защото само така можеш да живееш истински пълноценно.

Безумното отношение към хората и абсурдното отношение към животните

Тези природозащитници прекаляват,струва ми се.Имам чувството,че те повече се интересуват от животните, отколкото от хората.Писна ми от глупавите им протести,след като животните се облагодетелстват от тях. А хората остават забравени и пренебрегнати. Няма значение, ако глутница кучета разкъсат дете,но не дай боже детето да бъде защитено от кучетата. Вярно, че много улични кучета са били някога домашни, а после изхвърлени на улицата от собствениците си,затова имат основание да са враждебни към хората. Но защо всички да се чувстваме виновни заради безхаберните хора, които се отървават от питомците си по най-жестокия възможен начин?С какво ние сме виновни на изхвърлените и малтретирани псета? Защо невинните да плащат за грешките на стопаните им? Едва ли не да оставим бездомните кучета да ни хапят и разкъсват,един вид като психотерапия за тяхната травмираност. Осъзнайте се,хора,безумно е!Недейте да приписвате на животните повече права,отколкото реално е допустимо.

Взискателността при избирането на дете за осиновяване

На това се гледа с лошо око,което не е съвсем оправдано.Какво престъпно има да си правиш сметката какво дете да осиновиш?Според мен дори е задължително.Не можеш да избереш първото дете,което видиш.Трябва да изпиташ емоционална връзка с него,да го опознаеш известно време,самият ти да прецениш дали наистина искаш да го осиновиш.Тази взискателност се отнася включително и за осиновителя,да предизвика и провокира себе си.И не става дума да преценяш дали да е русо,чернокосо или кестеняво,а за самата духовна връзка между теб и детето.От първия път не може да се усети.Трябва нещо да те привлече към едно дете,а и то да покаже някаква симпатия към теб.Макар всички деца да се раждат невинни,все пак в невинността си могат да бъдат и зли.Погрешно е да избереш прибързано,успокоявайки се,че е дете и лесно ще се адаптира.Не е така.Адаптацията понякога не се осъществява,а хармонията в семейството е нарушена.Дори и да не знаем как точно ще се развият нещата при израстването на детето,преценката е необходима,много или малко.

Мразя циганите,но не заради цвета на кожата им

Мразя ги заради държанието им,заради това,че крадат и убиват.Не ми пречи,че са мургави,а ми пречи как взимат наготово,без да полагат усилия,как живеят ден за ден,и най-непростимото-как карат деца да се женят и да раждат деца.Приемам,че обичат да танцуват и да се веселят.Няма лошо,все пак и забавление си трябва.Но не приемам,че лежат на държавата и мислят,че тя им е длъжна.Не приемам,че в превозните средства не ги закачат и с пръст,че толерират тяхната наглост и безотговорност.

Те са в българската държава.Откъде накъде на тях им опрощават сметките за ток и парно,а българите едва ли не са линчувани,ако не платят?Защо,драги сънародници,позволихме този етнос да завладее държавата ни?Защо ги толерираме,без да искаме нищо от тях?Защо позволяваме да издевателстват над нас и собствеността ни?

Така че преди да ме наречете расист,помислете хубаво дали самите вие не толерирате циганската сган.Която е сган, не защото е мургава и обича да се весели,а защото не спазва никакви правила.И не е дискриминация да искаш справедливост в собствената си държава срещу някои малцинства,които си правят каквото искат и живеят с чувство за безнаказаност.