Дано Мирослав Петров ми прости,че без негово разрешение публикувам тези думи от книгата му "Дъщерята на Огъня".Но ми се сториха по-оригинални като заглавие на публикацията ми за съдбата и предопределеността,а и нямам връзка с него,за да го помоля за разрешение.
Наистина не бива да се оправдаваме непрекъснато,че е било писано.Ами ние,къде е нашата роля?Редно ли е да сме пасивни и да не правим нищо,защото вече било предопределено,че няма да стане?Мен ако питате,на съдбата изобщо не бива да се осланяме.Само нашите усилия имат значение.Дори и накрая да се провалим,ще сме знаели,че поне сме опитали,а не сме бездействали.Ако всичко вече е предначертано,какъв е смисълът да живеем?
Няма коментари:
Публикуване на коментар